От август 2012 г. съдържанието на сяра в използваните от морските съдове горива не трябва да превишава 1.0%.

Инж. Валентин Велков, управител на Икома пред Инженер.bg

Съвременните изисквания на законите за опазване на околната среда въвеждат строги ограничения по отношение на наличието на серни примеси в горива от рода на мазут, леко корабно гориво, тежко корабно гориво и дизелово гориво. Темата засяга всички корабостроители, корабособственици, кораборемонтчици и капитани на плаващи съдове. Отношение към нея имат и собствениците, както и инженерният персонал, експлоатиращ промишлени горивни системи с посочените горива.

Норми, определени от SECA

Обособените области, в които тези норми вече са в сила, са определени от SECA (Sulfur Emission Control Area) се разпростират върху Северно море, Балтийско море, Северна Америка и Канада, както и всички пристанища на Европейския съюз (ЕС).

Според действащите в момента международни стандарти и директиви на ЕС в крайбрежната зона с обхват 24 морски мили (б.ред. 1 морска миля е приблизително 1.8 км), на зоните включени в SECA, морските съдове не трябва да използват горива със съдържание на сяра над 1.5%.

С настъпването на настоящата 2012 г. влязоха в сила изискванията на MARPOL Annex VI и директива 2005/33/ЕС, които ограничават съдържанието на сяра в горивните системи от 4.5% на 3.5% на всички съдове, плаващи в свободните от ограничения зони.

От август 2012 г. ще влязат в сила норми за зоните, обхванати от SECA, при които съдържанието на сяра в използваните от морските съдове горива не трябва да превишава 1.0%.

От януари 2015 г. се предвижда нормативът за съдържание на сяра за зоните, обхванати от SECA, да бъде променен от 1.0% на 0.1%.

През 2020 г. предстои бъдещо редуциране на наличието на сяра в горивата на съдовете, опериращи в открито море от 3.5% на 0.5%.

За горивата с ниско и с високо съдържание на сяра

Нормативните документи предоставят възможността на корабособствениците да използват в открито море (извън зоните SECA) и горива с по-високо съдържание на сяра, които от своя страна са значително по-евтини. Веднага възниква въпросът - възможно ли е незабавното преминаване от единия към другия вид гориво? За съжаление отговорът не е толкова лесен и еднозначен.

Горивата с ниско съдържание на сяра са много различни като физико-химически свойства от горивата с високо съдържание на сяра. Например, горивата с високо съдържание на сяра обикновено са получени при първичната обработка на суров нефт и съдържат по-високо количество механични примеси, сяра, както и притежават по-голям вискозитет. За да придобият подходящи качества за използване в горивните уредби, те трябва да бъдат загряти до температури около 150 °С. Високото съдържание на механични примеси води до по-бързото износване на взаимноработещите двойки на помпите, както и на триещите се повърхнини на механичните (челни) уплътнения на вала на помпите.

Използването на горива с ниско съдържание на сяра предполага получаването им и пречистването им да стане на по-следващи етапи от дестилационните процеси в петролните рафинерии, което довежда и до по-ниска пламна и съответно работна температура – около 60°С.

Всички тези промени неминуемо предизвикват много въпроси, част от които засягат възможностите на наличното оборудване да се справи с коренно променените физико-химически характеристики на горивата, удоволетворяващи изискванията на въведените норми.

Източник на снимковия материал: фирма ИКОМА

Повече информация за решения на компанията KRAL можете да видите тук.