Да помогнем на българските болници с дооборудване, поддръжка и сервиз в борбата с COVID-19! Включете се в инициативата ТУК!

Интервю

Инж. Амелия Димитрова от Инженер.bg: Най-смелата ми мечта е да създам школа от технически журналисти на европейско ниво

25.05.2020 г.

 

 

„Ако не бях инженер, щях да бъда фоторепортер.“


Кой казва, че инженерството няма общо с изкуството, а камо ли пък с литературата? В Инженер.bg разбиваме клишета. И тъй като много от гостите в рубриката „Ако (не) бях инженер“ потвърдиха, че това е супер креативна професия, решихме да достигнем върха на колаборацията между инженерство и творчество – а именно техническата журналистика. Днес ще Ви запознаем с една дама инженер, която твърди, че обича да излиза извън зоната си на комфорт. Затова я предизвикахме да застане от другата страна на микрофона. Скъпи читатели, ден след един от най-светлите български празници – 24 май, който честваме и като наш личен, с удоволствие Ви представяме съиздателя и главен редактор на Инженер.bg – инж. Амелия Димитрова.

 

Защо избрах да съм инженер? Случайност или детска мечта?

 

Бях на 10 години, когато вместо да изгладя дрехите, както ми бе заръчала майка, разглобих ютията. Тогава баща ми ме прикри, сглобихме я заедно и ми каза, че ще стана инженер. Иначе в игрите с децата на улицата винаги бях репортер и ги интервюирах с дезодоранта на баба. Така че в това, с което се занимавам в момента, няма нищо случайно. Просто е съдба!

 

Инж. Амелия Димитрова е завършила НПГ по Прецизна техника и оптика „Ломоносов“, магистър инженер е към катедра „Прецизна техника и уредостроене“ на ТУ-София. Има тригодишна специализация по „Фирмен мениджмънт“ и двугодишна по „Връзки с обществеността“.


Какво правя в рамките на работния ден?


От всичко по малко – общо взето съм „момче за всичко“. Най-много обичам да общувам с хората, да откривам „перли“ сред тях, които ме интригуват професионално и човешки, да създавам нови неща. Не харесвам застоя, за мен животът е движение. А иначе се гордея много, много, когато чета някой брилянтен текст от мой колега.

 

Най-голямата ми професионална мечта е да създам школа от технически журналисти, които като знания, етика и професионализъм са на свръхевропейско ниво. Или казано по друг начин, „Made in Инженер.bg” да е бранд, който буди уважение, възхищение и задава информационните и комуникационни тенденции в нашия бранш.

 

Отговаря ли това на очакванията, които имах като студент/ученик? Ако не, кое е различното?

 

На 100%, просто дори не мога да си представя да работя друго.

 

Какво искам да постигна в работата си? Коя е най-смелата ми професионална мечта?

 

Най-смелата ... ами в България да е информационният център в областта на техниката и технологиите за Югоизточна Европа.

Ако не бях инженер, щях да бъда...

 

Фоторепортер.

 

Защо исках да стана... - детска мечта, насока от семейството или друго?

 

Имах невероятния късмет да порасна в семейството на свободолюбиви хора, които ме отгледаха като „свободен електрон“. Не са ме тласкали в една или друга посока, просто ме научиха, че когато вземаш решение, трябва да можеш да си носиш последствията. Например, всички мои близки знаят, че чувството ми за ориентация клони към „0“. Въпреки това се записах на „Ориентиране“. След състезание на Витоша се загубих и почти цяла нощ ревах сгушена в един дол. Тогава баща ми ми даде един от най-ценните съвети в живота ми, който изповядвам и днес. Каза ми: „Амелия, когато видиш, че не ставаш за една работа, просто се откажи“. В този дух възпитавам днес и синовете ми.


 

Как работата като инженер ме развива като личност?

 

Имам един водещ принцип – стремя се постоянно да излизам извън зоната си на комфорт. В момента, в който усетя, че рутината ме обзема и дните ми стават еднообразни и сиви, веднага измислям нещо ново. Това ме развива и най-важното – мисля, че ме прави по-добър човек.

 

Как създавам баланс между работата и личния ми живот?

 

Както би казал шопът: „Те такова животно нема“. Та и аз така, мъкна много „дини“ под една мишница и не винаги се справям добре. Имам обаче най-търпеливия и всеотдаен съпруг на света и заедно с него дърпаме „колата“.


Имам ли хоби? Какво е то? Свързано ли е и то с техниката и как ми помага това, че съм инженер в него?

 

Опитала съм „вкуса“ на много неща – пиано, акордеон, ски бягане, биатлон, народни танци, бридж... Като тийнейджър имах фотографска лаборатория и с най-добрата ми приятелка и с първата ми братовчедка по цяла нощ вадехме снимки.

 

Към днешна дата, в малкото свободно време, което имам, седя покрай детски площадки и сглобявам камиончетата, които единият от синовете ми упорито разглобява. Обичам походите в планината, фотографията, книгите и пътешествията ... В душата си съм „нещотърсач“, като една от любимите ми героини.

 

Източник на снимковия материал: личен архив Амелия Димитрова

Още от Машини, мех. системи