Да помогнем на българските болници с дооборудване, подръжка и сервиз в борбата с COVID-19! Включете се в инициативата ТУК!

Новини

Кибержурналистите – новото изкушение на големите редакции






Всичко, свързано с роботите, все още ни изглежда прекалено футуристично.Но в наше време роботи вече има навсякъде – от селското стопанство и индустрията до медицината, от образованието и търговията до военното дело. Все повече вестници и списания, уеб сайтове и информационни медии използват подготвени от роботи материали. В основата на това безспорно се крият икономически проблеми – читателите на книги и списания намаляват или губят интерес, интернет ликвидира безброй вестници и журнали, множество рекламодатели се преориентират от печатни издания към изцяло електронни и др.



Роботите не изискват заплата, не закъсняват за работа, не се нуждаят от сън или отпуск, винаги са в добро здраве и не са конфликтни с колеги и началници. Написаните от тях материали превъзхождат тези на човека по критерии, като обективност и прецизност. Машините пишат несравнимо по-бързо и не допускат шаблони. Скоро кибержурналистите ще са в състояние да създават текстове в желания стил и жанр, да изготвят увлекателни обзори, да анализират вербална и невербална комуникация, да преценяват достоверността на източниците.

 

Роботът Сяо Нан, създаден от инженери на Пекинския университет, вече редовно пише материали за вестник Southern Metropolis Daily. За списването на текст, посветен на натоварения трафик преди Лунната нова година, с обем 300 йероглифа, на робота е отнело само една секунда. Ръководителят на развойния екип подчертава, че за обучението му е било необходимо доста по-малко време, отколкото обикновено отнема обучението на един студент във факултета по журналистика. В друга китайската медийна платформа Tencent се появи безупречна публикация от 916 думи на робота Dreamwriter, която по нищо не се различава от текстове на популярни журналисти. 


Във възможностите на софтуера Wordsmith на компанията Automated Insights е да насища публикациите със стил, съобразен с темите – за спорта например да пише с повече динамика и емоции. Макар засега виртуалните журналисти, разработени от инженерите на Automated Insights, да пишат основно статии, свързани с финансовите резултати на различни компании все по-малко се налага материалите им да се преглеждат от редактор-човек. 


GAFA (акроним за Google, Apple, Facebook и Amazon), четирите най-могъщи американски технологични компании и други гиганти в цифровите технологии също не изостават. Google инвестира 706 000 евро в проекта RaDaR (Reporters, Data and Robots) на британския медиахолдинг Press Association за автоматично писане на материали. Той бе стартиран през 2015 г. като първоначалната идея е да се подпомогне висококачествената журналистика чрез използване на иновации и технологии. Години по-късно плановете стават по-мащабни – разработва се програма, която да използва роботи за генериране на новини в 27 от най-развитите страни по света. Редакторът определя темите – престъпност, здраве, финанси, а намирането на видео и изображения, подходящи за материалите, както и самото им написване, е дело на робота. По този проект вече се произвеждат и разпространяват по около 30 000 материала на месец. 


Южнокорейската информационна агенция Yonhap е разработила спортния репортер-робот Soccerbot – автоматизирана система за създаване на новини за футболните мачове от Английската висша лига. В процеса на създаването на Soccerbot е бил осъществен анализ на съдържанието на публикации, подготвени от репортери на Yonhap и след това в паметта му е въведена огромна база от думи и изрази. Сега, за да напише своя материал, Soccerbot преравя базата си с данни, интернет, после съставя текста, проверява граматиката и предлага напълно готов журналистически текст за по-малко от секунда. Особено внимание се отделя на достоверността, защото от нея най-вече се определя доверието на публиката. Ето защо Soccerbot винаги използва поне пет различни, несвързани един с друг, източника на информация.


Сред медиите, отчитащи плюсовете на електронните журналисти, е популярното издание Форбс, което разчита за финансовите си новини на софтуера Quill, разработен от Narrative Science. Освен финансови програмата може да пише и спортни новини. Компанията, която стои зад Narrative Science, вече има над 20 клиенти, а сред тях е и Fox Sports. Софтуерът се използва и от много компании, като USAA, MasterCard и Credit Suisse за съставяне на инвестиционни доклади. Narrative Science стартира в Northwestern University в Чикаго като проект за разработване на софтуерен прототип за автоматично генериране на резюмета на бейзболни мачове, на базата на който е създадена новата платформа за изкуствен интелект, наречена Quill. Сега софтуерът се използва и от различни индустрии, като маркетинг и образование и правителствени агенции. Всъщност Quill е допълнение към работата на журналистите и дава възможност на репортерите да се фокусират върху други аспекти, вместо да губят време за анализ на данни. Софтуерът предлага анализ и интерпретиране на информацията, сравними с човешките, на при огромни мащаби и изключително бързо. 


Все повече редакции се изкушават да прибягват до роботи, за да произвеждат автоматично журналистически материали. Но софтуерните продукти не винаги работят добре. От датска информационна агенция например са категорични, че не биха изпратили робот да отразява голям пожар или важно съдебно заседание. Сред недостатъците на софтуера е например, че не може да взема интервюта, да задава въпроси и да води диалог на определена тема.



В САЩ обаче опровергават това опасение. Инженерът Александър Робен от Масачузетския технологичен институт разработва робот, който се движи по улиците, интервюира минувачите и снима всичко случващо се. Предимството на робота Boxie е, че предизвиква дружелюбие и доверие у хората и не провокира чувство за опасност. Този ефект е постигнат с малкия ръст, големите очи и картонения корпус, който хората възприемат като безобиден. Симпатичният Boxie се ориентира по улиците чрез ултразвук и намира събеседниците си с помощта на датчик, реагиращ на топлина. За ден може да заснеме 6 часа видео. 


И все пак се оказва, че и машините не са застраховани от грешки, а и остава етичният въпрос, който предизвиква неувереност – този за авторското право, защото много неща зависят от това как ще се събират данните. Намерената в интернет информация не значи, че просто може да се вземе и включи в статията, поне без предварително съгласие от страна на автора.


Но без съмнение скоро изкуствения интелект ще покрие всички основни сфери, които интересуват публиката. Очаква се в близките години голяма част от текстовете в медийното пространство да са написани от роботи. И немалко от тях ще бъдат достойни за най-високи журналистически отличия. Прогресът не може да бъде спрян и промените са неизбежни. Налага се да си зададем въпроса, кого ще предпочетат собствениците на медии в близко бъдеще. 


За да подготвим този материал, използвахме информация от: БТА, 24chasa.bg, Съюз на българските журналисти, Дейли Мирър, Форбс.


Текста състави: Ирина Яблина от редакционния отдел на Инженер.bg


Източник на снимковия материал: pixabay.com, Mirko Tobias Schaefer/Flickr

Още от Роботи