Наредби / Закони

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията

УКАЗ № 257
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията, приет от ХLІI Народно събрание на 11 декември 2013 г.
Издаден в София на 17 декември 2013 г.
Президент на републиката: Росен Плевнелиев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Зинаида Златанова

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията (обн., ДВ, бр. 29 от 2006 г.; изм., бр. 57 и 109 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 19 и 74 от 2009 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 77 от 2012 г. и бр. 66 от 2013 г.)
Параграф единствен. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „материали и данни по ал. 2“ се заменят с „материалите и данните по ал. 1“, а след думите „на трети лица“ се добавя „с изключение на случаите по ал. 4“.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Предоставянето на материалите и данните по ал. 1 се извършва безвъзмездно:
1. при обмен между Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи във връзка с изпълнение на дейностите по този закон;
2. при осъществяване правомощията на министъра на инвестиционното проектиране, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, произтичащи от международни договори;
3. при обмен на данни между Агенцията по геодезия, картография и кадастър и общините за изпълнение на правомощията им, произтичащи от закон;
4. за предотвратяване на рискове от бедствия и аварии или при настъпване на такива;
5. за нуждите на научни организации и висши училища във връзка с извършваната от тях научна дейност, финансирана с публични средства.“
Законът е приет от 42-то Народно събрание на 11 декември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание: Мая Манолова

Статии

  • Елаците-Мед – „златната мина“ на българската добивна индустрия

    „Добивната индустрия и в миналото, и сега и в бъдеще ще бъде гръбнакът на българската икономика“, твърдят експерти. По данни, секторът осигурява около 5% от БВП на страната, като в него са пряко ангажирани близо 25 000 души, непряко – 120 000, а свързаните с доставките на материали и други са около 800 000. У нас от скоро се говори за Минна индустрия 4.0, но някои от родните добивни предприятия вече са успели да достигнат това ниво на технологично развитие. Едно от тях, не само структуроопределящо за икономиката на България, но и лидер в Европа, е Елаците-Мед.

  • Архитекти и проектанти получават размах в дизайна и креативността – с декоративните мрежи от фирма Рапид

    В качеството ѝ на изключително универсален материал, мрежата намира все по-голямо приложение в широко разнообразие от архитектурни и интериорни решения. „Декоративната мрежа е не само гъвкава, адаптивна, трайна и устойчива, но се предлага също в хиляди изпълнения на решетката. Това създава перфектни възможности за удовлетворяване изискванията на различни проекти, независимо от функционалността и естетичните им изисквания“, информираха за Инженер.bg от фирма Рапид.