Създайте свой онлайн магазин в MerchantPro и продавайте успешно и със стил!

Инженерни истории

Удивителната история на „кралицата на науката“ Мери Съмървил

08.02.2020 г.

 

В историята се появяват личности, които умело избягват всички клишета по отношение на сферата на своята дейност. Такава е и главната героиня на днешния ни разказ. Тя е жена, която разгръща по необикновен за времето си начин разбирането за отделните науки и най-вече за принципа на взаимодействието помежду им, а неспирните ѝ интелектуални търсения опровергават схващането, че територията на науката е запазена само за представителите на мъжкия пол. Така решихме да представим образа на Мери Съмървил (Mary Somerville) – като прелюдия към историята на нейния живот.


Успява въпреки обстоятелствата


Имайки предвид условията, в които преминава детството на роденото на 26 декември 1780 г. в шотландското градче Джедбърг (Jedburgh) момиче, никой не би предположил, че впоследствие то ще се превърне в забележителната личност с пространни познания и принос за науката.


От семейството си Мери не среща разбиране и подкрепа по отношение на своето образование. Тъй като баща ѝ – военноморски офицер, отсъства често, малката Мери усвоява четенето от майка си, която основно се интересува от религиозна литература. На 10-годишна възраст бъдещият учен се научава да пише. Прекарва едва година в пансион, а след като се завръща вкъщи, се обучава сама. Придобива умения по типични за момичетата сфери като рисуване, музика и френски език. Неистово е любопитството на малката Мери към всевъзможни книги и списания, а сред заглавията присъстват дори произведения от Шекспир.


Случайна среща с аритметиката


Една ситуация обаче ще промени нейния светоглед за науката. На 13-годишна възраст по време на едно от чаените партита на майка си попада на списание, в което както споделя тя, открива прост аритметичен въпрос, отпечатан в дъното на страницата. Загръщайки следващата страница, с удивление забелязва необичайни линии, примесени с буквите „х“ и „у“. Това, оказва се, е първата ѝ среща с алгебрата, която не приключва дотук. Упорито иска да научи повече за алгебрата. Умолява брат си да ѝ купи книга на Евклид – четиво, неприсъщо за момичетата по това време.


Усилията на родителите ѝ не могат да спрат желанието на Мери да прекарва дълги часове през нощта, унесена в написаното от древния математик.


Почетно място сред научната общност


На 24 години Мери Съмървил се омъжва за първия си съпруг Самюел Грейг (Samuel Greig). Той обаче не успява да възприеме интелектуалните възможности на жените и не проявява интерес към науката. След смъртта на Грейг през 1808 г., Мери остава сама и въпреки грижите за двамата си малки синове, тя възобновява математическото си образование и започва да се приобщава към научното съсловие.



Подкрепа в научното поприще получава от втория си съпруг Уилям Съмървил (William Somerville), който по професия е лекар. През 1816 г. двамата напускат шотландската столица Единбург и се преместват да живеят в Лондон, Англия. Там техният приятелски кръг се състои от именити учени, сред които математикът и откривател на дигиталния компютър Чарлс Бабидж (Charles Babbage), астрономът и откривател на планетата Уран Сър Уилям Хършъл, физикът Томас Янг (Thomas Young) и др. Запознава се още с Майкъл Фарадей и Александър фон Хумболт.


На 2 февруари 1826 г. експериментален физичен материал на Съмървил е прочетен от Британското кралско дружество – една от най-престижните научни институции в света. Това е и първата публикация от жена-автор в научния журнал „Философски трансакции“ (Philosophical Transactions), който се издава и до днес.


През 1831 г. Мери Съмървил издава книгата „Механизъм на небесата“ (Mechanism of the Heavens), в която синтезира съвременните знания за астрономията. Последват още осем издания, в които авторката актуализира съдържанието. В третото от тях публикува предположения си за съществуването на неизвестна дотогава планета. Именно това става повод астрономът Джон Коуч Адамс (John Couch Adams) да достигне до откриването на планетата Нептун.


Кой и защо създава термина „учен“?


Но дали Съмървил е подозирала, че 1834 г. ще се превърне в значима не само в нейния живот, но и в науката изобщо? Това е годината, в която излиза от печат книгата на Съмървил „Близостта на физичните науки“ (The Connection of the Physical Sciences) описваща връзката между астрономията, физиката, географията и метеорологията. Благодарение на визионерския почерк на научния си труд, Съмървил успява да обедини фундаменталните науки, по които се изнасят лекции в престижния университет в Кеймбридж.


Тя е повод названието „мъж на науката“ да загуби своята актуалност и Уилям Уевел (William Whewell) – преподавател в престижния английски университет, да въведе в чест на Съмървил лишения от полово заредена конотация термин „учен“. С това той иска да изтъкне артистичната същност на умението да се обединят на пръв поглед различни неща.


Една година по-късно, през 1835, Мери Съмървил и астрономът Каролин Хършъл (на снимката вляво) са първите жени, които стават част от Кралското астрономическо общество.


Последват още признания за Мери Съмървил. Изобретателят на калейдоскопа Сър Дейвид Брустър (Sir David Brewster) ще я обяви за „най-необикновената жена в Европа“. През 1872 г. вестник The Morning Post заявява, че без колебания тя би могла да се нарече кралица на науката. През 2016 г. Институтът за физика в Обединеното кралство учредява медал на нейно име, както и награда за учени, които приобщават публиката чрез своята работа.


Мери Съмървил е застъпник на правата на жените за гласуване и образование, тя е първият човек, подписал петицията на Джон Стюарт Мил (John Stuart Mill) за правото на жените да дават гласа си на избори, а след смъртта ѝ женският колеж в Оксфорд е прекръстен на нейно име.


Мери Съмървил става ментор на първата жена-програмист Ада Лъвлейс (Ada Lovelace). Самата тя запознава Лъвлейс с Чарслс Бабидж, те са сред основните замесени в създаването и развитието на компютъра.


Живот в Италия и нови постижения


Заради влошеното здравословно състояние на г-н Съмървил, през 1838 г. семейството заминава да живее в Италия.


Книгата „Физична география“, издадена 10 години по-късно, е първият учебник на тази тема и се превръща в най-популярната сред научните творби на Съмървил. Успехът на книгата се обяснява с аргумента, че в нея „са пренебрегнати политически и произволни деления“ и „човекът се разглежда като приятелски обитател на земното кълбо с останалите творения, но все пак неговите действия оказват влияние в определена степен“.


Междувременно немският учен и естественик Александър фон Хумболт пише книга, засягаща подобна тема. Този факт обезсърчава Мери Съмървил, но Сър Джон Хършъл все пак окуражава дамата да я публикува. И е бил прав, защото впоследствие книгата има цели 6 издания.


През 1869 г. жената учен е удостоена с медал от Кралското географско дружество (Royal Geographical Society) във Великобритания.



Земният път на Мери Съмървил завършва в Неапол, Италия, на 29 ноември 1872, когато е на 92-годишна възраст. Но светът и днес продължава да отдава почит към жената, която с дързост надхвърля рамките на установените разбирания за жените в науката.


За да подготвим материала, използвахме информация от nauka.bg, independent.co.uk, britannica.com, bbc.com.


Източник на снимковия материал: britannica.com, pixabay.com

ПРОМО.bg

  • Тестер за pH

    Тестер за pH

    Икономичен тестер за измерване на рН с обхват на измерване от 0.0 до 14.0, и то на промоционална цена? Точно така! От Хидро-Хикс България. Не пропускайте да се възползвате от тази специална оферта.

  • Газов котел De Dietrich Vivadens + термостат + комин

    Газов котел De Dietrich Vivadens + термостат + комин

    Едно е равно на три. Не вярвате ли? Промоцията на Рувекс вижте и се убедете сами. Само сега купувате цели три продукта и плащате супер изгодна пакетна цена. Вижте кои са те още на мига.