Инженерни истории

Как приказният Лисабон се изправя на крака след разрушителното бедствие от 1755 г.

02.11.2019 г.


 

С несравнима атмосфера и дух, португалската столица Лисабон има способността да заема специално място в сърцето на всеки, който се докосне до нейната красота. Ярката ѝ архитектура, пазител на историята, е свидетел на емблематични събития. Днес ще ви разкажем за едно от тях, случило се преди точно 264 години. Датата 1 ноември 1755 г. жителите на Португалия ще запомнят с връхлетялата града тежка природна катастрофа, след която един държавник показва завидна инженерна далновидност, благодарение на която успява да изгради наново разрушената из основи столица.



Бедствието и резултатите от него


В утрото на първия ноемврийски ден през 1755 г. се случва мощно земетресение, известно още като Великото лисабонско земетресение. Трусът е с магнитут от 8.5-9 по Рихтер, с епицентър в Атлантическия океан на около 200 km запад-югозапад от нос Висенте (Cape Vicente).


В резултат от него са разрушени 85%, или около 23 000, от сградите, тъй като те не са проектирани така, че да издържат на силния трус. Следват пожари и цунами, а броят на жертвите е между 60 000 и 100 000 души.

Сред най-големите забележителности, засегнати от природното бедствие, са катедралата Sé de Lisboa, голямата библиотека и кралският дворец (Ribeira Palace).


 

Sé de Lisboa е най-старата и най-значима катедрала в града. Построена през 12-ти век, с времето тя съчетава разнообразни архитектурни течения. Първоначално е изградена в романски стил. В следващите два века тя преминава трансформация в готически стил, а през 17-ти и 18-ти век се появява украса в бароков стил върху олтарите и в основния параклис на катедралата.

 

План за бързо реагиране и пълна промяна на града


С отговорната задача да съгради наново почти напълно заличената инфраструктура се заема тогавашният министър-председател Себастиао де Мело (Sebastião de Melo), познат като Маркиз де Помбал (Marquês do Pombal). И той се справя блестящо за по-малко от една година. Помбал си поставя за цел не само да възстанови Лисабон, но и да го направи устойчив на бъдещи природни бедствия.


Само за месец главният архитект на града Manuel da Maia е готов с цели 5 възстановителни плана. Напълно обновени са известният площад „Росио“ (Rossio) и кварталът Баксия (Baxia). Имплементира и т.нар. Хиподамова система – правилна геометрична улична мрежа, чийто основоположник е древногръцкият учен и архитект Хиподам Милетски.



Центърът е павиран ръчно. Разположени са по 400 павета на кв. метър, с което се цели водоплътност и защита от последващи наводнения. Прочут остава мотивът от павета „широкото море“ на площад „Росио“. Целият кралски двор е покрит с бели и черни павета, с което се дава началото на използването на базалт и варовик из цялата централна част на столицата.


Преди земетресението организацията на лисабонските улици и алеи е хаотична и те не са разположени в определен геометричен ред. Помбал започва акцията по възстановяване на града, водейки се от френските влияния в този период, и изгражда обширни площади и алеи. Под негово ръководство центърът на Лисабон добива средновековен облик, с ренесансови детайли.


 

Министър-председателят дори прилага нестандартен метод, за да се убеди, че новата инфраструктура ще бъде достатъчно устойчива. Войските маршируват покрай сградите, създавайки динамично натоварване, близо до ефекта от земетресение.


В чест на Маркиз де Помбал е построена 9-метрова статуя, която и днес се издига на 36 m над площад „Росио“.


За да подготвим материала, използвахме информация от beportugal.com, visitportugal.com, britannica.com, peika.bg и др.


Източник на снимковия материал: pixabay.com, lisbonlisboaportugal.com

ПРОМО.bg