Инженерни истории

Първото телевизионно излъчване в България – амбициозно начинание, плод предимно на упоритост и ентусиазъм

21.09.2019 г.


Революционно научно откритие, превърнало се във водещо средство за масова комуникация и притежаващо силата да формира общественото мнение и нагласи – телевизията все още има трайно и категорично място в живота ни, въпреки повсеместната дигитализация и потребление на новитe медии. Още веднага след създаването си, технологията за предаване на телевизионен сигнал дава заявки за своето влияние. Освен че разширява кръгозора на хората, впоследствие тя дава основата на многобройни изобретения и технологии. Днес ще проследим възникването на това техническо откритие на локално ниво. Каква е историята на телевизията в България ще разберете от следващите редове...


 

Всичко започва през октомври 1951 г. с екип на Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (дн. Технически университет – София). Разбрал за предаванията, излъчвани по телевизия по света, доц. Кирил Кирков дава предложение за създаването на образи от разстояние. Първите опити за създаване на експериментален телевизионен център в Държавната политехника в България стартират под вещото ръководство на тогавашния ректор на университета – видния физик проф. Саздо Иванов. В изследователския състав влизат проф. Кирил Кирков, Никола Бъчваров, Минко Минков, Димитър Мишев, Ангел Ангелов, Йордан Боянов, Александър Доков и Борис Боровски. Сътрудничат им студентите Маргарита Петкова, Стефан Ковачев и Николай Стефанов.

 

Предизвикателствата се разрешават с нестандартни подходи и идеи


Липсата на техническа документация, която да спомогне за изграждането на телевизионен център, не отказва експертите в смелото им начинание. Те си служат с руски източници, особено полезни се оказват трудовете на С. И. Катаев, Разсадников, Клопов и др.

 

Предизвикателствата не спират до тук. Екипът не разполага също с контролни и измервателни уреди, лампи и радиочасти. Употребявани, изхабени, взети назаем или бракувани части компенсират недостига на елементи за построяването на телевизионния предавател.

 

Оптичната система на телевизионната камера е дело на проф. Саздо Иванов и инж. А. Ангелов, а след тях разработването ѝ се поема от инж. Александър Доков.

 

За да могат чрез предавателя да бъдат гледани и филми, е необходима и киномашина. Познанията на Минко Минков му позволяват да ремонтира стара такава машина от епохата на немите филми.

 

Едва около 6 месеца са необходими на научния екип, за да изобрети телевизионната снимачна камера, функционираща със супериконоскоп, предавателната антена, токозахранващите и стабилизиращи устройства, смесителната и импулсната група.

 

Цялата апаратура е съставена от камера и киномашина. От Българска кинематография телевизията получава филми, които показва на зрителите в обхват от няколко километра в столицата. Любопитен факт е, че инвестицията на телевизионната уредба е била близо 70 пъти по-малка в сравнение със средствата, които биха били необходими за внасяне на апаратура от други страни.


Последователните усилия се увенчават с успех

 

Една година след началото на работата първите излъчвания и приемания на телевизионен сигнал вече са реалност. Първото предаване по кабел между две зали се случва на 16 май 1953 г. – излъчена е снимка на проф. Ангел Балевски. Първоначално приемникът, по който се е предавала телевизионната картина, е бил построен у нас. Впоследствие това се осъществява от модерния по това време „Ленинград — Т—2“. Но технологията трябва да се подобри. За излъчвания започват да се се използват две антени – една за картината и една за звука, а в предавателя има повече от 150 радиолампи. Така става възможно първото безжично предаване на 1 май 1954 г.



Първото предаване на живо на открито се провежда на 7 ноември 1954 г. Цялата телевизионна техника е занесена с сградата на бившия хотел „България“. Предаването е излъчено по няколко намиращи се близо до площада телевизора.

 

Две години по-късно започва да работи първата радиорелейна линия в България, а през 1957 г. в завод „Ворошилов” стартира и производството на телевизори у нас. Първоначално са произведени 50 приемника „Опера“.

 

На 7 ноември 1959 г. започва и публичното излъчване на професионална телевизионна програма в България. Зрителите могат да гледат телевизионни предавания – сред които публицистични и художествени, филми, концерти, спектакли, в понеделник и сряда, а от 1961 г. и в събота. С присъединяването на страната ни към Международната организация за радио и телевизия („Интервизия”) вече става възможен интернационалния обмен на програми и новини между членките на организацията.

 

За да подготвим материала, използвахме информация от rcvt.tu-sofia.bg, eprints.nbu.bg.


Източник на снимковия материал: rcvt.tu-sofia.bg, pixabay.com, unsplash.com

ПРОМО.bg

  • Ламелни колела за шлайфане на неръждаема стомана

    Ламелни колела за шлайфане на неръждаема стомана

    Осигурете си леко и гладко шлайфане с меките и гъвкави ламелни колела Suhner за шлайфане на неръждаема стомана и Inox. Специалното ценово предложение на СР Абразиви & Инструменти ви очаква!

  • Радиаторни комплекти Danfoss

    Радиаторни комплекти Danfoss

    1, 2, 3… Падат не листа, а цени! Затова за ниските температури с промоцията на Юроком ти се приготви и с радиаторен комплект Danfoss се снабди! Сега е моментът! Не позволявай да отлети!