Интервю

Нормите за пречистване на питейни води изостават от съвременните методи

Инж. Евгени Йорданов от Грундфос България, пред Инженер.bg, за съвременните методи за третиране на питейни води, които осигуряват чистотата им, гарантирайки здравето на хората; за инженерните решения с хлордиоксид; за пропуските в нормативната база и за интересните факти, че в САЩ пият над три пъти по-хлорирана вода от нас, а Германия е най-големият ползвател на хлордиоксид в света!

 

Уважаеми г-н Йорданов, кои са нормативните актове, с които се регламентира качеството на питейните води у нас?

Два са нормативните акта, които регламентират качеството на питейните води - Наредба 9 за качеството на питейните води и Наредба 2 за проектиране на водопроводни и питейни източници. В Наредба 9, която е хармонизирана като европейска норма, са упоменати индикативните параметри, по които се оценява качеството на питейните води. В нея, обаче, не са посочени методите за контрол на качеството. Посочено е, че максималното количеството на остатъчния хлор в питейните води трябва да бъде 0.3 милиграма на литър.

 

Посочени ли са в Наредба 9 индикативни параметри, които трябва да се постигнат при третиране на водата и с други методи, например с хлордиоксид?

В нашето законодателство отсъства регулация за прилагане на метода за третиране на вода с хлорен диоксид. Именно затова считам, че се налага Наредба 9 да бъде осъвременена, чрез въвеждане на други методи за третиране, например с хлорен диоксид, озониране, UV и др.

От друга страна, в Наредба 9 е посочено, че третирането на водата във водопроводните инсталации може да се извършва чрез: хлориране с натриев хипохлорид, хлор-газ или хлорен диоксид, озон, ултравиолетови лъчи, хидроген пероксид и т.нат. Следователно проектирането и третирането на система с хлорен диоксид е разрешено. Проблемът е, че никъде не е упоменато колко трябва да бъде остатъчният хлор-диоксид.

 

Има ли европейска норма, с която да е регламентирано количеството на остатъчния хлор-диоксид?

Не, всяка държава-членка на Европейския съюз сама решава колко са бъде остатъчният хлор-диоксид. Действащата Европейската норма не посочва и разрешеното количество на остатъчния хлор, тя регламентира единствено използваните методи за третиране на питейните води. Всички местни наредби се придържат към документа, издаден от Международната здравна организация. За сравнение може да се посочи, че в САЩ остатъчният хлор е до 1 милиграм на литър.

 

Повече от три пъти от българската норма!

Да, така е! В отделните държави от Европейския съюз, максималното количество остатъчен хлор е 0.3 – 0.5 млг. на литър. Както вече посочих българската наредба не посочва максимално количество остатъчен хлордиоксид. В Германия, например, това количество е 0.04 милиграма на литър.

Обобщено накратко, според вече остарелите схващания наличието на остатъчен хлор гарантира чиста микробиология на водата. Голяма част от вирусите и бактериите, обаче, са резистентни към хлора. А изпълнението на сегашните норми с хлор-диоксида не е възможно, защото при него няма остатъчен хлор.

 

ВиК дружествата у нас проявяват ли интерес към технологиите за третиране с хлор-диоксид?

ВиК Хасково стартира инициатива за дозиране на хлорен диоксид в питейната вода с цел намаляване на съдържанието на мангана. Според най-новите изследвания хлордиоксидът е най-добрият окислител на мангана във водата, т.е. при третирането й с хлордиоксид манганът се превръща в неразтворен и улавянето му става възможно с филтър. Големият въпрос е, че, за да могат ВиК дружествата да инвестират в инсталации за хлордиоксид, съответните здравни инспекции трябва да ги узаконяват. Именно за това е нужно да се осъвремени нормативната база.

 

Има ли изградени и функциониращи инсталации за третиране на водата с хлордиоксид у нас?

Да, много! Основни ползватели на инсталациите за дохлориране са хотелите. Те са мотивирани да инвестират в подобни съоръжения поради големия проблем с бактерията легионела. Става въпрос за обекти, които имат местен резервоар, или в които резервоарът за питейно-битови и за противопожарни нужди е смесен. При постъпване на водата в резервоарите на подобни обекти може да се приеме, че тя е микробиологично чиста, но те разполагат с огромни резервоари, например 400 или 600 кубически метра, а часовото потребление на питейна вода в тях е 4 – 6 куб.м. За да се гарантира чистотата на водата, е необходимо да се постигне от 2 до 4 пъти обръщаемост на резервоара за денонощие, а това е невъзможно в голям брой обекти. Затова и ползватели на съвременни системи за дохлориране на водата са големи търговски обекти, административни сгради и големи хотели.

 

Какви са предимствата от използването на инсталация за генериране на хлордиоксид в подобни обекти?

Основно предимство на хлордиоксида е, че не влияе върху pН на водата, за разлика от натриевия хипохлорид. Също така хлордиоксидът не образува трихлор метани, които са силно канцерогенни. Далеч преди да се превърне в основен метод за постигане на висока чистота на питейните води, хлордиоксидът е използван в хранително-вкусовата индустрия.

 

Как функционират инсталациите за хлордиоксид?

В смесения резервоар на обекта се подава малко количество хлорен диоксид. На изхода на резервоара, след хидросистемата, която нагнетява водата към сградата, се подава второ количество хлордиоксид. Преди тръбната система за излезе от помещението на резервоара се взема обратна проба и се измерва количеството на остатъчен хлордиоксид. Какво се получава? На първо място – едно минимално количество остатъчен хлордиоксид в резервоара, който има резистентност във водата от порядъка на пет – седем дни, за разлика от хлора, чиято резистентност е пет – седем часа. Това гарантира постоянно количество хлордиоксид в резервоара, а това означава, че той няма да плесеняса, в него няма да се развият бактерии. Второто количество хлордиоксид, което се добавя след резервоара, гарантира качеството на питейната вода във водоснабдителната система на обекта.

 

Влияе ли хлордиоксидът върху вкуса на питейната вода?

Не, по никакъв начин не оказва влияние върху вкуса, мириса и цвета на питейната вода. И е единственият препарат, който убива бактерията легионела.

 

В държави като Германия, например, с които все се сравняваме, използват ли се широко инсталациите с хлорен диоксид?

Използваните методи са различни, в зависимост от приложението. Германия е най-големият ползвател на хлорен диоксид за третиране на питейни води. Полша е друг добър пример в това отношение. Най-големите ползватели на подобни инсталации са болници, домове за стари хора, големи административни и търговски сгради. Много малко вероятно, а в краткосрочен план почти невъзможно, е централното водоснабдяване на премине от традиционното третиране на водата с хлор газ към хлордиоксид. И причината е, че хлордиоксидът е скъп препарат, използването на който не е рентабилно за централно водоснабдяване.

 

Предлага ли Grundfos друга технология, която е по-подходяща за масово приложение?

Да, това са т.нар. системи за генериране на натриев хипохлорид на място, чрез електролиза на сол. За разлика от технологията за третиране с хлордиоксид, тези системи са много подходящи за централното водоснабдяване, тъй като разходите на ВиК дружествата биха били дори по-ниски от третирането с хлор-газ. Инвестицията в оборудването не е малка, но тя е с бърза възвращаемост, поради ниската цена на третиращия агент.

 

Източник на снимковия материал: Инженер.bg

Още от ВиК