Да помогнем на българските болници с дооборудване, поддръжка и сервиз в борбата с COVID-19! Включете се в инициативата ТУК!

Статии

Д-р инж. Ирина Ангелова (УАСГ): Кои са основните показатели, които трябва да се следят при водите за питейно-битови нужди?

15.05.2020 г.


Откъде се добиват водите, които използваме за питейно-битови нужди (ПБН), на какви условия трябва да отговарят те и кога се налага пречистване и допълнителна обработка? Отговор на тези въпроси даваме в днешния, първи материал от специализираната рубрика, която Инженер.bg стартира с помощта на гл.ас. д-р инж. Ирина Ангелова от катедра Водоснабдяване, канализация и пречистване на води" към Хидротехнически факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).



Откъде се черпи вода за ПБН?


Водите, предназначени за пиене и битови нужди, се добиват от повърхностни (реки, язовири, извори и др.) и подземни водоизточници. В зависимост от естественото състояние на водоизточника, те могат да се използват за питейно-битово водоснабдяване без почти никакво третиране или след определен комплекс от процеси на пречистване. Оценката на състоянието на водоизточниците се базира на набор от физико-химични, микробиологични, бактериологични и радиологични параметри, наречени качествени показатели.



Кои са основните показатели на водите за ПБН?


Основните качествени показатели на водите, предназначени за питейно-битови нужди включват температура, мътност, съдържание на суспендирани вещества, цвят, мирис, вкус, електропроводимост, твърдост, алкалност, активна реакция, окисляемост, съдържание на различни видове йони и соли (желязо, манган, калций, магнезий, сулфати, нитрати и др.) и др. В зависимост от вида на водоизточника и начина му на подхранване, климатичните условия, географското местоположение и наличието на антропогенна дейност, стойностите на отделните качествени показатели варират през отделните сезони, дни и дори часове от денонощието.


С цел предпазване на водата за питейно-битови цели от замърсяване около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване задължително се създават санитарно-охранителни зони.


Мониторинг на качеството на питейните води се извършва от експлоатиращите ВиК дружества и регионалните здравни инспекции. Максимално допустимите концентрации на качествените показатели на водите, предназначени за централизирано водоснабдяване, са регламентирани в Наредба №9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.

 

Кои са опасните замърсявания на водата?


От посочените в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от наредбата параметри, най-често наднормени стойности показват микробиологичните показатели (Ешерихия коли (Е. coli), Ентерококи, Колиформи), измерени в КОЕ/ml (КОЕ – колонообразуващи единици). Наличието на бактерии в питейната вода води най-често до леки стомашно-чревни инфекции, но чрез водата се разпространяват и бактериите на коремния тиф, холерата, дизентерията, инфекциозната жълтеница и др. Значителен брой бактерии се срещат предимно в повърхностните води, но присъстват и в подземните води, често поради замърсяване вследствие на антропогенна дейност.


Друг показател, характерен най-вече за повърхностните води, е мътността. Мътността се дължи на наличието на глинести и почвени частици, органични и неорганични комплекси. Мътността няма пряко влияние върху човешкото здраве, но дори в неголеми концентрации е видима с просто окото и отблъсква консуматорите.


Често повърхностините води не отговарят на нормативните изисквания по показателите цветност и окислямост, които се свързват със замърсяване от органичен произход.


В голяма част от язовирите, използвани за ПБН в България, в последните години се наблюдава бурно развитие на планктон, дължащ се на протичането на физико-химични и биологични процеси във водните обекти, акумулирането на голям обем вода и утайка за дълъг период от време, наличието на азот и фосфор във водоема.


Подземните води рядко съдържат високи концентрации на органични замърсители. За тях е характерно значително съдържание на разтворени йони – желязо, манган, калций, магнезий, нитрати и др., които могат да бъдат от естествен произходи (разтворени от скали и почви) или вследствие на замърсяване (нитрати от торене с азотни торове). Известни са случаи на повишени нива на риадиологични замърсители в подземните води – уран, арсен.


Пречистване на водите за пиене са налага във всички случаи, когато един или няколко показателя не отговарят на нормативните изисквания. Методите на пречистване зависят от количествените измерения на качествените показатели и се определят за всеки индивидуален случай от експерт инженер по пречистване на води.


 

Използвана литература да споменем:

 

1. Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
2. Пречистване на природни води, проф. П. Калинков, изд. Техника 2013г.


Текста състави: гл.ас. д-р инж. Ирина Ангелова (УАСГ)


Източник на снимковия материал: pixabay.com

Още от Пречистване на питейни води