Да помогнем на българските болници с дооборудване, поддръжка и сервиз в борбата с COVID-19! Включете се в инициативата ТУК!

Статии

Елате с нас при пловдивските акведукти...


 
 
 


43 000 m3 вода на ден били необходими на древния стохиляден Филипопол, за да бъдат задоволени и жаждата, и прищевките на тогавашното високоцивилизовано общество. Времето на римската империя по нашите земи е оставило доказателства за достолепието си, видими и днес. Отидете в Пловдив – не в центъра. Тръгнете по големите булеварди, които излизат от града. Там, над един от тях, ще видите да се извисява величествено архитектурно и инженерно съоръжение, свидетел на една богата и технологична минала епоха, както и на завидна инженерна мисъл, за която не били необходими нито калкулатори, нито софтуери, нито Internet of Things концепции. Елате с нас при пловдивските акведукти…


 

Акведуктите на Филипопол


Останките от двата римски акведукта в Пловдив са единствените запазени по нашите земи. По-внушителен е западният, който днес може да се види над Коматевския пътен възел, и съдейки по мащабите му, Филипопол е бил сред най-модерните за времето си полиси на империята.


Градът черпел водата си от два основни каптажа край днешните села Куклен и Марково, а оттам по две успоредни трасета тя била транспортирана до града и се разпределяла по водоснабдителната мрежа. Общата дължина на двата акведукта била 30 km, като според някои изследвания те се обединявали някъде около кв. Коматево, а според други, продължавали успоредно и в града, на места на разстояние 30 - 40 m един от друг.


Фундаментът на по-малкия акведукт бил поставен върху набити в земята дървени пилони. Но днес това, което е все още видимо за нас, са руините от по-големия, западен акведукт. Колоните му се издигат върху напрекъснат зид с ширина 4.4 m. Във височина била изпълнена характерната за римските строители зидария - opus mixtum, при която няколко реда тухли се редели върху каменни квадри. На някои места колоните с извисявали на 6 до 8 m.


Впечатляващата водоснабдителна система не минавала само над земята. Всъщност, по-голямата част от тръбопроводите представлявала вкопани под земята глинени тръби. С вода били захранвали най-вече обществените сгради и градските шадравани, както и малка част от домовете на най-богатите семейства. Течащата вода вкъщи все още била скъпо удобство. Отклоненията от глинените водопроводи били изпълнявани от оловни тръби, които отвеждали водата до чешми, кухни и бани.


Повечето домакинства използвали обществените чешми. Градът се разраствал ежедневно, с него и нуждата от все повече и повече вода. Строителите едва смогвали да изграждат необходимите чешми, а за да излиза по-евтин градежът им, често пъти влагали останки от стари сгради и паметници. Така по пловдивските чешми можело да се видят плочи с надписи от древни олтари (бел. ред. някои от тях можете да видите в градските музеи). Консумацията на вода във Филипопол достигала 43 000 m3 на ден. За сравнение, днес тази стойност е около 170 000 m3.


„С тези множество необходими структури, пренасящи толкова много вода, сравнете, ако искате, неизползваните пирамиди и безполезните, макар и известни, строежи на гърците!“


Това възкликнал един ден Секст Юлий Фронтин (35 – ок. 103 г.), управител и отговорник за водоснабдяването на Рим, по повод скъпите и сложни акведукти. Всъщност само най-богатите европейски градове можели да си ги позволят. Водопроводите и грандиозните арки, които ги носели, означавали не просто комфорт за населението, но и лукс, проява на висок жизнен стандарт и разбира се, красота.


Мостове за вода!


Транспортирането на вода от по-далечни водоизточници налага трасетата да преминават през неравностите на пресечен терен. И ако днес разполагаме с тръби от различни по свойства материали, които да издържат на високото налягане, което може да създаде гравитацията, то в епохата на древен Рим такива липсвали. Решението, което инженерите в онези славни времена използвали било внимателно проектиране и изграждане на акведукти, които да преодоляват трудностите на терена. В своята същност те приличат по-скоро на мостове, а не на канали. Мостове за вода!


Построяването на акведуктите било предшествано от редица задълбочени проучвания – откъде точно да минава трасето, с какъв наклон да е изградено съоръжението, каква да е дължината, колко да е подземната част и колко да е надземната, колко арки да се изградят, за да понесат товара… Но преди всичко древните ни колеги проучвали водоизточника, в това число дебита и чистотата на водата. Ако наоколо имало селище, чиито жители ползвали водата, били правени обстойни наблюдения на тяхното здравословно състояние.


Самото строителство на акведуктите се извършвало от роби. Предвид функцията по пренос на питейна вода, било от стратегическа важност тези съоръжения да бъдат добре пазени. В Рим например 700 души били назначени с цел охрана на акведуктите.


Филипопол без вода…


„Голи мъже, които се канели да вземат един последен душ преди да напуснат обществените бани, започнали да кълнат, молейки всемогъщия Зевс да накаже виновника за спрялата вода. Край притихналите обществени чешми робите се завайкали, чудейки се как ще се върнат при господарите си без вода и как ли ще бъдат наказани за това. Кръчмарите заповядали на слугите си да забърсват мръсните съдове с надеждата, че подпийналите клиенти няма да забележат разликата. Нежните страни на сенаторската съпруга поруменели от срам, докато приятелките й се кикотели на замлъкналия шадраван…“, ето каква картина описват древните предания за деня, в който авария лишила града от течаща вода.



Тогава влязла в сила до съвършенство обмислената водопроводна система на полиса – на Джендем тепе имало резервно водохранилище. Резервоарът бързо бил свързан към градската мрежа и чешмите потекли отново, докато повредата била отстранена.


Нищо не можело да прекъсне нестихващия пулс на древен Филипопол, свикнал на студена и чиста родопска вода!


За да подготвим този материал, използвахме информация от: Рим в Пловдив (romanplovdiv.org), visitplovdiv.com


Източник на снимковия материал: romanplovdiv.org, visitplovdiv.com, panoramio

Още от Пречистване на питейни води