Висшето техническо образования в България – завет с повишена трудност и важна мисия

Евлоги Георгиев пише завещанието си на 18 юли 1882 г., навръх рождения си ден. В него един от най-влиятелните български предприемачи завещава сумата от 6 млн. лв. за построяване на висше училище, в което да се изучават предмети „за приложение в индустрията“. На българската общественост ѝ отнема десетилетия, за да реши споровете около смисъла на завещанието и да узрее достатъчно за действителното основаване на висше техническо училище. Паметната дата за българското инженерно образование е 4 октомври 1942 г., когато учебното заведение най-сетне е обявено за официално открито. През какви перипетии преминава изпълнителят на завещанието и каква е съдбата на така чаканото училище по време на войните? Да видим…

Всички знаем чии са двете статуи, които пазят входа на Ректората на Софийски университет. Братя Георгиеви от Карлово, изтъкнати търговци и предприемачи, натрупали солидни суми пари и имущества от дейността си, още приживе се чувстват дълбоко свързани и загрижени за духовната съдба на народа си. И остават свързани с нея навеки. Христо Георгиев умира първи, през 1872 г. Брат му, Евлоги, подготвя завещанието си на рождения си ден през 1882 г., а умира през 1897 г. Предварително и предвидливо, той разпределя огромното си имущество между училища, болници, църкви, голяма част са отделени за образованието на младежи в чужбина и малка част остава за роднините. Те са и най-изненадани, неприятно разбира се, от наследството си, както и от факта, че за единствен изпълнител на последната воля на видния търговец е определен Иван Евстатиев Гешов.

6 млн. лв. от натрупаното богатство имат специална мисия – те са определени от Евлоги Георгиев за създаване на т.нар. ефория (б. ред. фондация), която „ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името: “Братия Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”. Ефорията ще постави в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигне в наша памет две мраморни статуи. Научните предмети, които ще се преподават в това училище, да бъдат преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията”.

Първият опит за изпълнение на тази заръка е през 1903 г., когато тогавашният министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов внася законопроект за въпросната ефория. Огромен принос в този процес има БИА – дружеството на инженерите и архитектите в България, основано през 1891 г. Те не са съгласни с първото тълкуване на завещанието на братята и инициативата пропада. През 1906 г. се създава Технически факултет към Университета, но определени обществени и политически събития разтърсват учебното заведение и всички новоназначени доценти са уволнени, а факултетът – закрит.

През следващите години БИА продължава да убеждава българската общественост по всякакъв начин във важността на българското инженерно образование. През 1941 г. организацията внася нов проектозакон, който е приет от Народното събрание. Така в София най-после се основава първото Висше техническо училище (ВТУ). Два факултета са в структурата му в началото: Строително-архитектурен и Машинно-технологически, с по 13 катедри във всеки. В Строително-архитектурния факултет се предвиждат три отдела: строително инженерство, архитектура и земемерно инженерство. В Машинно-технологичния факултет отделите са четири: машинно инженерство, електроинженерство, минно инженерство и индустриална химия. Определя се срок от 5 години, в които да бъдат намерени и назначени първите редовни преподаватели.

Този път обаче се действа в далеч по-кратки срокове. За нуждите на ВТУ е предоставено незавършеното още северно крило на средното техническо училище на бул. “Драган Цанков”, както и още помещения в лабораториите на Университета на ул. “Московска” и в Агрономическия факултет на бул. “Драган Цанков”. Обзаведени са лаборатория по физика и започнало попълването на библиотека.

Утвърден с Указ е правилникът на новото ВТУ, в който ясно са регламентирани целите и методите на обучение в учебното заведение. В тази връзка се прилагат примери от добре уредени и развити чуждестранни училища. Основната концепция била учащите не само да получат теоретични знания, но да могат и да ги прилагат. А що се отнася до проверката на знанията и напредъка, изискванията били изключително строги в сравнение с нашите представи днес.

Преподавателите са намерени и е проведен първият прием, като от 545 кандидати 100 показали отлични резултати на зрелостните си изпити. Така, на 4 октомври 1942 г., в разгара на Втората световна война, първото ВТУ у нас е в пълна готовност за първата си учебна година.

Само две години по-късно обаче, заради летящите над София бомби, училището е евакуирано в Ловеч, а редовните занятия са преустановени. Учебният процес стартира отново през 1945 г., когато ВТУ се превръща в Държавна политехника.

Следващото значимо преструктуриране е през 1953 г., когато Държавната политехника е разделена на 4 самостоятелни Висши учебни заведения: Инженерно-строителен институт, в който влиза Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултет; Машинно-електротехнически институт, в който влиза Машинният и Електротехническият факултет; Химико-технологически институт, в който влиза Факултетът по индустриална химия и Минно-геоложки институт, в който влиза Минният факултет. Оттам насетне всеки университет поема по своя път, но всички те продължават да обучават и просвещават в инженерните науки младежите на България.

„Всеки знае, че човек е смъртен…”, така започва завещанието си преуспелият родолюбец Евлоги Георгиев и продължава: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.

Инженер.bg подкрепя българското инженерно образование и вярва, че най-добрите години за техническата общност тепърва предстоят, а историята за вас увлекателно разказа инж. Весела Учкунова – Даскалова от редакционния ни екип.

За да подготвим този материал използвахме информация от официалните сайтове на Технически университет – София и Университет по архитектура, строителство и геодезия, както и letopisec.blog.bg.

Източник на снимковия материал: Университет по архитектура, строителство и геодезия, letopisec.blog.bg.